Когато разбрах, че съм бременна с третото ми детенце реших, че този път ще искам по-различно раждане. Какво трябваше да му е по-различното не бях  сигурна, но веднага ми се прииска да имам дула. Така съвсем в началото тази идея ми залегна в съзнанието и знаех, че макар и не толкова лесно ще се опитам да я осъществя.

Предните ми две раждания бяха нормални и двата пъти раждах на едно и също място, където останах много доволна и се чувствах спокойна – в УМБАЛ Св. Георги в гр. Пловдив, и знаех, че и този път ще родя там. За друг вариант не исках и да помислям освен ако раждането не ме свареше в София, където имах уговорка с Олга.

И така влезнах в трети триместър и реших, че е време да потърся дула, която евентуално би се съгласила да дойде до Пловдив и да ме придружи и по време на раждането. За Пловдив бях чувала за раждане с дула само в болница Селена, но се оказа, че от пандемията насам и там не пускат. А за държавна болница, да не говорим, все пак всички знаем какви са условията за раждане в българските болници. Нищо, това не ми попречи да опитам.

Първо започнах да търся дула, първият човек, с който говорих бе Хриси от Шушулка. Чудех се като ми е трето раждане, дали наистина имам нужда от такава подкрепа. Хриси безспорно потвърди , че ще ми е от голяма помощ и дори ме насочи към две жени, които биха ми свършили работа. Междувременно се свързах и с Асоциацията на българските дули, откъдето много ми помогнаха да намеря подходящия човек. Освен, че направиха вътрешно допитване до дулите в асоциацията ме насочиха и към конкретната дула, която би поела раждането ми в Пловдив. Предложението на Асоциацията напълно съвпадна с дулата, която Хриси ми беше препоръчала. Ставаше въпрос за Златина Желева от Стара Загора. И тъй като се оказа, че в Пловдив нямаме действащи дули, а от София никой нямаше готовност да пътува до Пловдив през януари , аз директно се свързах със Злати. Тя много се зарадва, категорично каза, че може да поеме моето раждане и, че ще дойде до Пловдив в деня, а и преди това, за да се запознаем. Това адски много ме обнадежди. Чухме се с нея първо по телефона, за да й споделя какво очаквам аз, и тя да ме посъветва за стъпките оттук нататък. Злати съвсем спокойно ми обясни, че е добре първо да говоря с болницата, в която искам да раждам - дали биха я допуснали. Това леко ме уплаши, защото честно казано не знаех как да ги попитам и дали въобще да ги питам. Но аз обичам всичко да е точно и ясно и да имам уверението на отсрещната страна, че нещата могат да се случат както ги искам. Да, но както може да си представите, това въобще не беше така, къде се е чуло и видяло в държавна болница в Пловдив да може да се ражда с дула, що за глупости и прищявки. И така все пак събрах смелост и реших един ден да се обадя по телефона в родилното отделение и да ги попитам. Вдигна ми старшата сестра на отделението и когато чу въпросът очевидно се опита да запази самообладание и ме попита – защо ми е дула като ще ми е трето раждане и си знам всичко. Последва категоричен отказ – дули не се допускат. Добре, надявайки се да не ме беше запомнила по телефона, реших да отида на „отворени врати“ на отделението и отново да проведа разговор , този път на четири очи , може пък да имах повече успех. Уви, не беше така, дори ме ‚пратиха‘ да раждам в частна болница щом искам дула. Не исках да споря с тях, не исках и да отивам в частна болница. По време на отворените врати ми дадоха списък с багаж за болницата, най-отдолу в този списък бяха описани Вип услугите на болницата , една от които беше раждане с придружител във Вип предродилна зала. Никъде не се уточняваше кой да е придружителят. Написано така за мен означаваше, че мога да раждам, с който аз поискам.

Обадих се на Злати и й обясних , че съм ударила на камък. И тя отново със супер спокойния си тон и с усмивка ми каза, да не се притеснявам, че ние все пак може да опитаме в деня на раждането и ако не я допуснат просто няма да влезе. Другият вариант беше да ме подкрепя само онлайн т.е. да й се обадя когато започне раждането и да държим връзка докато отида в болницата. Този вариант не беше моят и решихме, че ще пробваме с първия. И така декември месец дойде, терминът ми беше в края на януари и Злати предложи да се разходи до Пловдив , за да се запознае вече на живо с мен, с децата и с мъжа ми, да отиде до болницата с колата й, за да знае пътя , когато моментът настъпи. Така и направихме, тя дойде до вкъщи поговорихме си, обясни ми какви упражнения да правя, изговорихме отново плана ни за раждане след което тя отиде сама с навигация до болницата и оттам се прибра в Стара Загора. И така зачакахме денят да настъпи.

 

До последно се чудих дали да ангажирам екип за раждането си, мислех си и за водно раждане, но накрая реших отиваме и който се падне на смяна без предварителни уговорки. За мен лично всички доктори и акушерки в УМБАЛ Свети Героги са добри и се чувствах спокойна дори и без да знам при кой ще родя.

 

Около две седмици преди термин имах три последователни дни с регулярни контракции, но със сигурност бяха подготвителни. Все пак се обадих на Злати, за да я подготвя, че евентуално скоро раждането може да започне. Беше и пълнолуние, тъй че имахме всички предпоставки, но след няколко дни контракциите спряха и отново настъпи период, в който със Злати не се чувахме. Само от време на време тя ми пишеше да ме пита имам ли отново контракции, но аз нямах.

 

И така на 15.01 – неделя си се заех с ежедневните ангажименти свързани с децата – уроци по солфеж, математика, плуване, вечерта си приготвихме суши, подготвихме се за следващата сутрин за училище, градина и работа и всички по леглата. Заспах бързо. Точно в 1 часа през нощта отворих внезапно очи, не разбрах защо, нямах болки, но изведнъж усетих, някакво изтичане, малко по-обилно от обикновено. Реших да  да проверя, в момента, в който се изправих усетих изтичане на водите. За първи път ми се случваше, леко се притесних, но видях, че всичко е наред и се успокоих. Веднага позвъних на Злати, тя пък веднага вдигна и й казах какво се е случило. Тя отново със спокойния си тон ми каза добре, щом водите изтичат значи раждането ще се случи в следващите 24 часа. По-добре да тръгвам към теб. И след около 15 минути тя беше вече на път и ми се обади от колата, за да ми каже, че пътува и да ме пита има ли някаква промяна. Нямах повече изтичане , но половин час по-късно започнаха леки контракции през регулярни интервали, но бяха слаби. Злати беше вкъщи след час и двайсет минути. Децата спяха , мъжът ми също се върна да спи и някак си и той беше много спокоен, че с мен има човек. Стояхме в нас до към 5 сутринта, контракциите се позасилиха и станаха на по-къси интервали. Предложих на Злати да тръгваме към болницата, за да хванем нощната смяна. Просото така го почувствах, иначе можеше да изчакаме още известно време. Но през нощта имаше повече шанс да я пуснат с мен като придружител без много много да разпитват. Отидохме в болницата, беше спокойно, отвори ни акушерката, която явно беше задрямала, казах й , че са ми изтекли води и ,че имам контракции и че искам вип предродилна и че съм с придружител. Тя погледна доста намръщено Злати и ме попита каква ми е – в напрежението, че няма да я допуснат , казах, че мъжът ми е изпратил сестра му, тъй като той е трябвало да остане вкъщи с другите две деца. Знам, че това беше благородна лъжа и затова не го мислих повече. Акушерката повече не разпитва каза ми да влезна за тонове и преглед, а Злати да изчака с багажа в коридора. В това време дойде и дежурната докторка – доктор Ямакова – много мил и добър човек, когато я видях такъв камък ми падна от сърцето . Прегледа ме, бях само с 2 см разкритие, каза, че няма проблем да съм с придружител във вип пред-родилна, дори не ме попита каква ми е тази жена. Дадоха предпазна престилка и калцуни на Злати, направиха ни тестова за ковид , попълнихме документите и ни настаниха във вип предродилна. Понеже цялото това нещо отне може би около 30-40 мин раждането започна да напредва, контракциите ставаха все по-силни и интензивни, а Злати толкова много ми помагаше да премина през тях по-лесно. Казваше ми как да застана, правеше масаж и лек натиск на таза. Хубавото беше, че никой не влизаше при нас. Аз се разхождах през цялото време и бях на крак буквално до пълно разкритие. Един час по-късно вече бях с пълно разкритие, а още половин час след това се появи и бебето. Злати беше допусната и по време на активната фаза на раждането. По време на напъните тя ми поддържаше главата и това беше голямо облекчение и помощ за мен, тихичко ми казваше и как напредват нещата и ме окуражаваше, че се справям прекрасно. За мен беше много важно да бъде там, за да следи процеса и да слуша какво говорят. По моя молба изчакаха с прерязването на пъпната връв, а след това осъществихме и първи контакт кожа до кожа. Имам и снимки от този момент, отново благодарение на Злати. Докато изчаквах да минат два часа от раждането с прословутите тежести на корема Злати ми помогна да закърмя детенцето си и така успяхме да хванем този златен момент. Това беше и една от основните ми цели на това да имам дула с мен, за да ми помогне да започна с кърменето още веднага след раждането. След това ни преместиха в нашата си стая Злати ни придружи и до там, изчака ни да се настаним, помогна с подреждането на багажа и след като се убеди, че всичко е наред си тръгна, защото трябваше да се върне на работа в Стара Загора. И двете бяхме много екзалтирани и удовлетворени от раждането, не сме очaквaлаи нещата да се развият толкова бързо и спокойно, бяхме много добър тандем, разбирахме се само с поглед. За мен беше много важно тя да бъде до мен през цялото време, чувствах се много сигурна и не бях сама както на предните раждания. Имах сродна душа до мен и това много помогна да имам едно позитивно раждане, точно както си го представях. Беше велико, удовлетворително, енергично, споделено, имаше някой, който разбираше през какво минавам и ме пдокрепяше дори и само с поглед. Това беше раждането на дъщеря ми точно в таквaа обстановка и с тези хора исках да се случи, исках да има много женска енергия събрана на едно и така и беше.

 

Затова, мили момичета, бъдещи и настоящи майки, не се отказвайте лесно, когато знаете какво искате и го искате силно съдбата ви го поднася. При мен се случи точно така с моя помощ и с добро стечение на обстоятелствата.

 

Ето ни с  нашата дула Златина на погачата на Божана